РАЗРИДА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разрида̀я се, -а̀еш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. Започвам да ридая силно. Лили .. се хваща засрамено през устата, извръща се бързо с гръб и се разридава. К. Топалов, СТ, 164. Аз слушам, свел покорно глава .. и изведнъж изхлипвам, забивам чело на масата и се разридавам. Др. Асенов, СВ, 9. Катя се разрида като малко дете и зарови глава във възглавницата. Кр. Кръстев, К, 209.